|
Каменно сечиво, намерено на отдалечен остров в Тихия океан, доказва, че древните полинезийски мореплаватели са плавали на разстояния 2500 мили с кану, като са се ориентирали по звездите, облаците и морските птици, съобщи в. "Дейли телеграф". Каменната тесла, която е открита през 30-те години на 20 в. на коралов атол в архипелага Туамоту в днешна Френска Полинезия, е била изсечена от вулканична скала в Хавай, на другата страна на Тихия океан. Преди около 1000 години сечивото е било пренесено от полинезийски пътешественици в дървени канута като парче необработена скала, използвана за баласт, или като подарък или спомен. Хавайският произход на вулканичната скала (неотдавна подложена на химичен анализ) потвърждава, че тихоокеанските народи са били сред най-опитните мореплаватели в историята. Археолози и историци сравняват умението им да откриват нови острови в Тихия океан с изстрелването на ракета в космоса с надеждата, че тя ще попадне на друга планета. Според д-р Маршал Уайслър от Университета на Куинсланд (Австралия) пътешествието между Хавай и Таити "сега се смята за най-дългото непрекъснато плаване в човешката праистория". "Умопомрачително" е как древните полинезийци са намирали пътя от едно парче земя до друго и обратно и са населили последните ненаселени части на Земята. Предполага се, че те са се ориентирали по приливите и отливите, по наличието на плавеи и полета на морски птици, които нощем се връщат на сушата да спят. Древните мореплаватели също са наблюдавали долните слоеве на облаците, които отразяват всичко, което лежи под тях, а по-тъмните очертания говорят за наличието на суша. Реконструирано океанско кану, кръстено "Hokule'a", през 1976 г. успешно е плавало от Хавай до Таити и е доказало, че по сходен начин са плавали и древните полинезийци. БТА
|