Фейс контрол трови кефа

    

На пръв поглед терминът фейс контрол прилича на чуждица. Истината е, че изобщо не е вносен. Това е побългарено словосъчетание, в което участва английската дума за лице (face) и интернационалната за контрол (control).

На Запад си служат с понятието dress code. В буквален превод това означава код или правила за обличане. Те важат в нарочно определени вечери и обикновено са уточнени изрично и предварително. Има ги споменати на поканите или на входа на заведението.

Най-авторитетните нощни клубове по света пък имат постоянен дрес код. Това означава, че ако не сте съобразили стайлинга си с поставените от мениджърите на заведението условия, просто няма да ви пуснат вътре. Учтиво ще ви бъде обяснено как трябва да изглеждате, за да се забавлявате там.

Ако в събота вечер дрес кодът повелява да сте с обувки, няма как да препускате с маратонки, та дори те да са "Прада" и да струват 1000 долара. Когато има ясни правила, няма недоволни.

В България, уви, нещата не са толкова цивилизовани. Тук най-често преквалифицирани охранители изпълняват функцията на фейс контрол. Те рядко са общителни. Обноските им обикновено са на ниво селска бакалия.

Критериите им за подбор на клиентела пък не отиват по-далеч от квартална кръчмарска парвенющина. Разполагат обаче с привилегията да решават кой може да влезе и кой не. Родните клубове в общия случай нямат дрес код. Човекът на входа решава дали някой го кефи или не.

Въпреки строгия контрол обаче покрай проверката на личните карти винаги ще се промъкнат и непълнолетни. Обикновено фейс контролът е наясно, че лицето няма 18. Тук обаче става дума за ария от друга опера.

Ако си 17-годишен младеж с пъпки и кецове, шансовете ти за клубове като "Червило", "Ялта" или "Син сити" са почти нулеви. Ако обаче си момиченце с къса поличка и палав поглед, няма голямо значение дали си прехвърлила 18.

Логиката е много проста. Големите чичковци с банкови сметки си умират да черпят млади девойки. Затова колкото повече девойки, толкова повече тлъсти портфейли. Пазарната логика е напълно разбираема - но това не значи, че схемата отговаря на моралната.

В същия смисъл малките момченца нито има кой да ги почерпи (и слава Богу), нито пък те могат да купят питие на някого с оскъдните джобни от тати.

Често може да ви направят проблем и ако не харесат парцалките ви. Рядко някой ще ви обясни дали грешката ви е с кецовете, изтърканите дънки или скиорското якенце. Коментарът на вездесъщия клубен персонал най-често се изчерпва с думите "не може и толкоз".

Фейс контрол обаче със сигурност трябва да има. Така ще бъде ограничен достъпът на мъртво пияните, предрусалите и агресивните мераклии. Да гониш обаче хора, защото не харесваш дрехите им, е ужасно обидно. Хиляди младежи си патят всяка вечер от комплексарските преценки на разни аматьори.

standartnews.com

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари