Новодомците често се опитват сами да комбинират в своето жилище цветовете, които харесват. Разчитайки единствено на интуицията и на собствените си предпочитания обаче,

реклама

понякога правят грешки. В зависимост от характера и темперамента си някои обичат по-ярките, наситени и активни тонове, други са традиционалисти и харесват по-меки, пастелни и неутрални нюанси. Но има няколко основни правила, които трябва да знаят, когато започват да оформят цветово пространството?

Едно от важните условия е, че трябва да се съобразят всички цветоносители в интериора - основно стените и пода, дамаските, завесите, дървото на мебелите, паркета и вратите. Аксесоарите са често пъти свързващото звено, акцентът, цветното петно, което създава атмосферата. Не е необходимо да се поставят всички предмети, които са ни подарили или сме купили, просто защото ги харесваме. Достатъчни са само онези, които допълват и се вписват в цялостната концепция за интериора. Понякога обитателите искат да създадат специален кът за определен предмет, картина или пано. Тогава този кът се оформя със съответното цветово решение в хармония както с целия интериор, така и с конкретния предмет, който се експонира.

Нов цвят в помещението може да се внесе по колони, в ниши, по стени, които са задънка на погледа в оста на влизането, в окачените тавани, по специално създадени цокли. Трябва да се знае, че когато единият от тоновете е ярък и наситен, добре е другият да бъде неутрален или много слабо изявен. Обикновено окото отчита единия цвят, а другият остава по-незабелязан. Такива комбинации са ярко червено и бяло, черно и бяло, тъмно кафяво и бяло. При наличието на чупки, ниши, колони, пиластри често срещана грешка е оцветяването само на една част от тези конструктивни елементи. По-правилното решение е когато целият елемент е оцветен в различен цвят или както казват професионалистите, цветът трябва да се сменя на вътрешен ръб. Тук изключение правят баните - фирмите предлагат разнообразни решения на цокли и фризове, които се композират естетично на една и съща стена. Това може да се обясни главно с факта, че повечето от стените на банята са без прилежащи към тях мебели и самите те стават декоративни елементи. Решенията с подчертаване на конструктивните форми са много сполучливи.

Примери за неподходящо сменяне на цвета в равнината на стената чрез цокли от друг цвят все още могат да се видят по стълбищата на някои стари кооперации, та дори и в някои кухни. Те са продиктувани от функционални съображения, но не отговарят на съвременните композиционни и естетически принципи. Различен е ефектът обаче, когато се сменя цветът, а често и материалът при оформянето на цокъл от дърво в една и съща плоскост. Такива решения се виждат в интериори, издържани в духа на класиката. В тези случаи двата цвята са отделени с релефен декоративен елемент. Тук е мястото да се споменат и предлаганите от някои фирми решения за тапети, при които по височината на стената се сменят шарките и цвета, а отделянето на двата вида тапети става с фриз. В тези случаи фризът играе ролята на разделящ елемент и въпреки че настоящите тенденции за изграждане на интериори са съвсем различни, по-скоро насочени към пестеливост, изчистеност от цветове и форми, подобен вариант може да се прилага там, където се търси носталгично връщане към отминали години.

Усещането за артистичност много пъти се разбира като поставяне на различни по големина картини като цветни петна на различна височина по стените. Желанието да се поставят платна от различни епохи, с различни големини и рамки трябва да се подчини отново на някои композиционни принципи, както по отношение на подреждането, така и по отношение на цветовото композиране. По този въпрос има два основни подхода. Единият е, когато произведенията на изкуството се купуват специално, за да допълнят даден интериор. Тогава те се избират в съответстваща тоналност и големина, а рамките се свързват стилово и цветово с обстановката и със самата творба. Другият е, когато се аранжират картини, които обитателите вече притежават. Често една до друга те поставят любими картини в рамки, така както са ги купили и както са ги наследили. При аранжирането им обаче е по-целесъобразно те да бъдат комбинирани както като композиция, така и като цветни петна. Рамките им трябва добре да контактуват по цвят с тоналността на самото платно и със стените, върху които са поставени.

Таванът е важен елемент от съвременния интериор. Все по-широко прилаганите окачени тавани, дори и в жилища с по-малка височина, дават богати възможности да се подчертаят определени зони, да се осветят подходящо някои елементи. И при тях трябва да се съблюдават същите принципи, както и при другите елементи, при които се сменя цветът - таванът трябва да бъде оцветен като цялостна завършена структура, а не да се тонира само една от неговите плоскости. При това заслужава да се напомни, че динамичното му композиране изисква по-неутрално цветово решение на цялостния интериор, а при динамично решени подове и тавани монохромноста е почти задължително условие за успешното изграждане на другите части на интериора.

автор: Доц. д-р арх. Милена Николова, сп. Идеален дом

• ОЩЕ ПО ТЕМАТА
• ЕТИКЕТИ

интериор,   цветове,  

ETARGET РЕКЛАМА

РЕКЛАМИРАЙТЕ ТУК