Йос Стелинг ще оглави журито на София Филм Фест

    

Йос Стелинг е роден през 1945 г. в Утрехт, Холандия. Баща му работи като пекар и разкарва хляба в голяма кутия, прикрепена на велосипед. Именно тази кутия, облепена отвътре с бяла хартия и с една малка дупка, пробита на нея, става първата камера за осемгодишния Йос. От това кино квадратче той с интерес наблюдава живота в родния си град и разказва своите "истории от кутията". Филмите на Де Сика и Роселини, които гледа в училище, го запалват по полуреалния и примамлив свят на киното. По това време в Холандия няма специализирани киношколи, но това не пречи на бъдещия режисьор сам да открива тайните на киноизкуството. Междувременно Стелинг специализира живопис и графика. Първият му филм "Mariken van Nieumeghen" (1974) представя Холандия на кинофестивала в Кан, където удивителният авторски стил на Стелинг не остава незабелязан. Международен успех и известност му носят и следващите филми, превърнали се в класика за холандското кино - "Rembrandt fecit 1669" (1977), "De Illusionist" (1984), "De Wisselwachter" (1986), "De Vliegende Hollander" (1995). Всички те се отличават със своята специфичност и удивителна изразност. За Стелинг киното е изкуство, за чието разбиране са достатъчни жестът, мимиката, емоцията. Със своя тънък усет за природата, хората, цветовете като талантлив психоаналитик той прониква в най-съкровените дълбини на подсъзнателните стремежи, желания и фантазии на публиката. Във филмите му няма реплики - само погледи и жестове. Чрез камерата, цветовете, музиката, настроението, дори чрез тишината, режисьорът успява да разкрие много повече, отколкото чрез пространни диалози. Хуморът е основното, което обединява филмите на Стелинг. За него той е най-важното качество, което кара хората да действат и да търсят изход и от най-трудните ситуации, да преживеят и най-трагичните моменти.

Един от най-изявените представители на съвременното холандско кино е многократно награждаван на международни кинофестивали: четири пъти е носител на "Златният Телец" в Холандия, два пъти на "Златен грифон" в Санкт Петербург и на "Златна роза" в Монтрьо, Швейцария. В момента Йос Стeлинг живее и работи в Утрехт, където притежава собствена филмова компания. За своите културни постижения, той е награден и с най-високото кралско отличие на Ордена на холандския лъв.

Йос Стелинг ще бъде представен на международния София Филм Фест с панорама от общо 7 филма. Холандската гала ще бъде новият му филм "Душка", за премиерата на който се очаква да пристигнат и актьорите Сергей Маковецки (участва също в "12") и Силвия Хьокс.

Алексей Попогребски е роден на 7 август 1972 г. в Москва, в семейството на киносценариста Пьотр Попогребски. През 1995 г. завършва психология в Московския даржавен университет. По време на следването си заедно с Борис Хлебников Алексей Попогребски прави късометражния филм "Мимоходом". Съвместният им игрален дебют "Коктебел" (представен на София Филм Фест 2004) печели специалната награда на журито в Москва, голямата награда във Висбаден, както и наградите на ФИПРЕССИ и на руската критика за дебют.

През 2007 г. Алексей Попогребски снима първата си самостоятелна лента "Прости неща", която ще бъде представена на 12-ия София Филм Фест. Филмът разказва за изпълнения с трудности живот на лекаря-анестезиолог Сергей Маслов (Сергей Пускепалис), на когото в един прекрасен ден изведнъж се изсипват всякакви нещастия.

"Прости неща" е безусловният победител на 18-ия фестивал "Кинотавър" в Сочи. Филмът получава общо 6 награди, сред които за най-добър филм, сценарист и режисьор. Филмът е отличен и с 4 награди на фестивала в Карлови Вари - отново за най-добра мъжка роля на Сергей Пускепалис, както и с наградите на икуменическото жури и на ФИПРЕССИ.

Дом Родероу е британски режисьор, който учи фотография, кино и видео в Хароу колидж, Лондон. Преди да нагази в дълбоките води на игралното кино, той снима документални филми предимно във военни зони - Сараево, Източен Тимор, Западна Сахара. "Брат ми Том" е пълнометражният му дебют, провокирал интереса и адмирациите, както на публиката, така и на критиката. Това е и един от най-разтърсващите филми на София Филм Фест 2002. "Брат ми Том" е носител на наградата на младежкото жури на Фландърския фестивал (2001), наградата за дебют в Санкт Петербург (2001)  и др. За ролята на Том актьорът Бен Уишоу е отличен с наградата на Британската независима академия през 2002 г.

В рамките на 12-тия София Филм Фест Дом Родероу ще представи отново "Брат ми Том" и новия си игрален филм „Еxhibit A" (2007). Той привлече вниманието на филмовата гилдия още по време на София Мийтингс през 2004 г. Лентата беше отличена с наградата на журито на филмовия фестивал „Рейнданс" в Лондон. Още самото й заглавие отпраща към видеокасета, съдържаща единственото доказателство за смъртта на цяло едно семейство. Бавно, но сигурно записът, направен с любителска камера от малката дъщеря, разкрива пълната мистерия около шокиращия инцидент. Дом Родероу ще изнесе майсторски клас на тема "дигиталното кино".

Сърджан Голубович е роден през 1972 г. в Белград. Докато следва театрална режисура, заснема няколко късометражни филма. Заедно с млади кинаджии основават продуцентската компания Bas Celik, където снима клипове на сръбски музиканти и реклами. Дебютният му пълнометражен филм "Absolute Hundred" (2001) е показан на много фестивали и е отличен с няколко награди (на икуменическото жури, на ФИПРЕССИ и специалната награда на фестивала на младото източноевропейско кино в Котбус 2001, както и наградата на публиката в Солун 2001).

Вторият игрален филм на младия сръбски режисьор "Клопка" спечели Голямата награда за най-добър игрален филм на София Филм Фест миналата година. Както самият Сърджан Голубович споделя, "филмът е семейна драма с елементи на трилър: историята на човек, изправил се пред дилемата - дали да убие и така да спаси детето си, или да остави жертвата жива и да вижда как синът му умира. Това е рядко сурова, мрачна и напрегната семейна драма. За мен тази рефлексия за обществото, в което живеем, е особено важна." Филмът спечели още много международни отличия и бе сред 9-те кандидати за чуждоезичен Оскар.

Ани Пападопулу е едно от утвърдените млади имена в съвременните български кино и театър. Родена е на 31 декември 1978 г. в София. През 2000 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ при проф. Стефан Данаилов, като още през 1997 г. дебютира на сцената на Народния театър "Иван Вазов" с ролята на Ана в "На дъното" по М. Горки, където и до днес играе. Първата й роля в киното е във филма на Иглика Трифонова "Писмо до Америка"(2001), за участието си в който младата актриса става първата носителка на наградата на името на Невена Коканова. Следват роли в "Опашката на дявола" (2001) на режисьора Димитър Петков, "Разследване" (2006) на Иглика Трифонова, както и участие в международни продукции, сред които "Към севера"(2001) на големия италиански режисьор Стефано Реали. Там българската актриса си партнира с култовия италиански актьор Маурицио Матиоли и новата надежда на западноевропейското кино Валерио Фолиа Мандзило, изгрял на фестивала в Кан.

Ани Пападопулу участва и в новия филм на Стефан Командарев "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", чиято специална премиера ще бъде на 12-тия международен София Филм Фест на 14 март в Зала 1 на НДК.

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари