Преборете зависимостта във връзката си

    

Не всеки е склонен да развие зависимост от партньора си. В рисковата група попадат неуверените в себе си хора и тези, които са били силно контролирани от своите родители.

Съществуват няколко механизма за придобиване на зависимост от партньора:

1. Две сърца в едно

Някои хора приемат този израз буквално. Смятайки, че трябва да бъдат единни във всичко, те започват скоро да бъркат своите потребности с чуждите. Минава известно време и зависимият престава да разбира кои цели и задачи са негови и кои са отражение на потребностите на партньора.

2. Както кажеш, скъпи/скъпа...

Друг начин за придобиване на зависимост е винаги да оправдавате чуждите очаквания, да не се противоречи и спори, да не се довеждат нещата до конфликт - особено, когато това засяга авторитетни за вас хора. Така съвсем скоро вие ще се окажете зависими.

3. Аз знам какво чувстваш

Този механизъм е проекция, която позволява да пренасяме върху другите своите емоции и усещания. Проекцията позволява да приписваме на любимия своите черти и чувства и да се наслаждаваме като че ли сме единно цяло.

Жените са предразположени в по-голяма степен към зависимост от партньора и за това са виновни традиционните ценности (културни щампи), които склонните към зависимост жени могат да подложат на неправилна трактовка.

Ето някои от най-популярните щампи, водещи до зависимост:

Щампа №1: "Предназначението на жената е любов и семейство"

Намирайки си любим, тези жени подсъзнателно се настройват за това, че тяхната връзка е завинаги и това е тяхната предопределена роля. Те започват да възприемат брака като неизбежност - норма на битието. Жената попада в зависимост, защото за нея мисълта за прекратяване на съществуващите отношения не е приемлива. Тя ще продължава тези отношения, осъзнавайки, че изпълнява своето женско предназначение.

Щампа №2: "Той трябва да бъде специален"

Момичетата, които през детството си са играли твърде много на принцеси, в младежките си години отделят също толкова много време за чакане на принца. И ако принц все пак не се появи, те се самозалъгват, че техният избраник е принцът от приказките. Затова често "щастливите" притежателки на принцове посвещават живота се на псевдо-гениални поети, псевдо-изобретатели на вечния двигател и други разновидности на псевдо-"специаленост".

Щампа №3: "Мъжът е главата на семейството"

Бракът, в който единият от партньорите изпълнява всички главни функции и поема всички отговорности, не може да бъде равностоен. Няма значение в какво се проявява това неравенство: във възраст, опит, образование, финансови въпроси. Основното е, че зависимият партньор се чувства "не достатъчно добър" да функционира във връзката на "равни начала", а това го поставя в зависима позиция.

Щампа №4: "Винаги заедно - и в радост, и в мъка"

Никой не спори, че всеки съюз е пространство, в което много от нещата се делят на половина. Но някои приемат този постулат твърде буквално и жертват личното си в името но общото. Те смятат, че правилната рецепта е да бъдат заедно - постоянно, във всички ситуации. В действителност няма такъв съюз, в който всички интереси и стремежи да съвпадат.

Щампа №5: "Не мога да живея без теб"

Не сте ли се замисляли, че тази фраза, която често чуваме по филмите или четем в добрите стари книги, е лишена от здрав смисъл? Неизвестно защо се приема, че "не мога да живея без теб" е индикатор на истинската любов, която всички се стараят да намерят. Какво е това "не мога"? Това е самата зависимост от партньора, при която личното "аз" е заменено с "ти", т.е. с чуждите интереси.
Но ако чуете "Аз не искам да живея без теб", то това вече не е зависимост, а осмислен любовен избор.

Няма спор, че всяка зависимост е ограничаваща и трябва да се преодолее. Като начало трябва да се осъзнае, че независимостта не е страшна. Това не означава самота, а проектиране на отношенията на друга плоскост, очертаване на собствените граници, осъзнаване на собствените интереси, които не искаме да пожертваме в името на "светлото семейно бъдеще" и накрая - формулиране на причините, поради които вие не сте някакъв придатък, а самостоятелен човек със свои постижения, който трябва да бъде уважаван.