|
Според едно ново изследване когато мъжете и жените изпитват гняв, те избират статии от новинарските медии, за да се успокоят. Но при определени ситуации мъжете четат статиите, за да увеличат гнева си, докато жените ги избират, за да го намалят. Изследователите са открили, че когато мъжете са ядосани и искат да отвърнат по същия начин, се ориентират към новинарски сайтове, които предлагат негативни новини, вероятно за да поддържат нивото на гнева си до момента, до който получат възможност да изравнят резултата. Когато жените са в същото положение, те избират по-позитивни новини, които да им помогнат да намалят гнева им преди евентуалата конфронтация. "Когато жените изпитват гняв, те не смятат, че трябва да си отмъстят по някакъв начин. За мъжете това е в реда на нещата. И съответно се отразява върху избора им на статии в медиите", казва Силвия Кноблох-Уестъруик, съавтор на изследването и асистент по комуникации в Университета в Охайо. "Което показва, че дори и потреблението на новини не е мотивирано само от необходимостта от информация. Използваме ги, за да регулираме настроението си". Силвия Кноблох провежда изследването съвместно със Скот Алтър от Университета в Мичиган. Резултатите са публикувани в списание "Хюмън Комюникейшън Рисърч". Изследването включва 86 студенти в колеж. Това, което участниците са знаели, е че са включени в два различни опита. В първия студентите е трябвало да стоят пред компютъра и им е била дадена задача, невъзможна за изпълнение: да прегледат определен брой снимки с неутрално изражение на лицето и да преценят коя от шест възможни емоции изразяват - гняв, страх, тъга, отвращение, щастие и изненада. Показани са им 20 лица и времето, което са имали, е било само две секунди. "В действителност не е възможно да се прецени какви емоции изразяват лицата на хората", казва Кноблох-Уестъруик. Отговорите им били съвсем произволни, казва тя. След експеримента наблюдаващият е дал на всеки участник два стандартни отговора: един с цел да предизвика ниско ниво на гняв и един, който да провокира високо ниво. В зависимост от избраното ниво на гняв наблюдаващият експеримента е казал на участниците, че имат от 45 до 85 процента грешни отговори и това показва или "сравнително слаби", или "липсващи" социални умения. Те били подведени и по още един начин - преди началото на експеримемнта им е било казано, че ще имат възможността да оценят наблюдаващия и да дадат препоръката си дали този човек да запази работата си. Това било своеобразен начин някои от участниците да получат компенсация заради гнева, предизвикан от наблюдаващия. След това на участниците било обяснено, че започва второ изследване, при което те трябва да дадат оценка на експериментално онлайн списание. В съдържанието е имало 12 статии, всяка от които е взета от истинско списание. Предварителният подбор бил такъв, че половината били позитивни, а другата половина - негативни. На студентите е казано, че няма да имат достатъчно време, за да прочетат всички статии и ще трябва да изберат тези, които са им най-интересни. Софтуерът регистрирал времето, което всеки участник отделил за четенето на отделната статия. След този експеримент хората, на които било обещана възможността да дадат оценка на наблюдаващия, били поканени да го направят. Резултатите показват, че мъжете, които могли да си отмъстят на наблюдаващия, били по-склонни да избират негативните пред позитивните новини, докато жените избирали позитивните новини. Но при участниците, които нямали възможност да си върнат на наблюдаващия, нямало голяма разлика между мъжкия и женски избор на статии. В този случай мъжете били по-склонни да четат позитивни новини в сравнение с тези, които имали възможност за компенсация. Това е така, защото тези участници не е трябвало да "управляват" настроението си, докато се подготвят за възможността за отплата, казва Кноблох-Уестъруик. Не се е налагало мъжете да използват четенето на новините, за да поддържат гнева си, а жените не е трябвало да се освобождават от своя гняв. Резултатите не показали разлика между участниците, провокирани към ниско ниво на гняв в сравнение с тези, провокирани към високо, казва тя. В крайна сметка резултатите сочат, че понякога хората използват медиите, за да поддържат определено настроение до някакъв конкретен момент. "Искаме да се убедим, че настроението ни ще съответства на ситуацията, в която се намираме - каквато и да е тя", казва Кноблох-Уестъруик. "Медиите могат да ни помогнат да го направим". Например хората, които прекарват дълго време, пътувайки от работа към къщи, намаляват стреса от пътуването, като избират успокояваща, релаксираща музика по радиото. "Медиите не служат само за забавление или информация. Можем да ги използваме също така за регулиране на настроението ни според това, което правим".
|