Вратовръзките са на изчезване

    

Вратовръзката - продълговатото парче коприна, вискоза или полиестер, което дълго време беше доминиращ мъжки аксесоар без да има някакво функционално предназначение, изглежда е към залеза си, предаде Асошиейтед прес.

След като в работната седмица петъците в офисите се наложиха като дни на спортното облекло, в календара все по-често се промъкват и такива понеделници и четвъртъци.

Неотдавна американската асоциация на производителите на вратовръзки (Men's Dress Furnishings Association) взе решение да се разпусне. Това беше прието като потвърждение, че вратовръзката вече е отживелица.

Някои хора се притесниха, но други го приемат като съвсем логично. Във времето, когато кандидати за работа се явяват на интервю по джапанки, изчезването на вратовръзката изглежда съвсем правдоподобно.

В крайна сметка масовото носене на вратовръзки вече е далече в миналото. Снимките от Голямата депресия показват, че мъжете са си слагали вратовръзка дори преди да се наредят на опашка за безплатна супа.

Пейките на бейзболните мачове в САЩ също са били пълни с мъже в костюми, дори в почивните дни. В годините след Втората световна война вратовръзката също е задължителен аксесоар. Мъжете връзват парче плат около врата си от стотици години.

Предшественикът на съвременната вратовръзка е проследен до началото на 17-и век, а в съвременния си вариант тя се утвърждава през 20-те години на 19-и век. Явно е, че вратовръзката, която някога беше символ на мъжкия свят, вече няма такава роля.

Въпреки това все още е рано за нейния епитаф. Прогнози за смъртта на вратовръзката се правят от години. В средата на 90-те години на миналия век Джани Версаче изложи възгледите си за мъжката мода в книгата "Мъже без връзки".

Това беше сигурен признак накъде вървят нещата. Спортното облекло беше допуснато в офисите в петъците и лека-полека панталоните без ръб и ризите с отворена яка станаха приемливи за тази обстановка.

Компютърният бум пък изпълни офисите с безгрижни младежи на 20 години, които не виждат смисъл да стягат врата си с парче плат. Слуховете за смъртта на вратовръзката обаче приличат на прогнозите, че компютрите скоро ще направят хартията излишна.

Изглежда правдоподобно, но още не е станало. Няма спор, че производството на вратовръзки не носи предишните печалби. В началото на 70-те години на миналия век, когато секторът е във възход, производителите само в САЩпродават от 200 млн. до 250 млн. броя годишно.

Днес годишните продажби са спаднали на около 50 млн. Ако през 60-те години компаниите, произвеждащи вратовръзки в САЩ, са били 600, сега те са едва около 25. Анкета на "Галъп" миналата година установи, че само 6 процента от мъжете носят вратовръзка на работа всеки ден, докато през 2002 г. те са били 10 процента.

Повече от две трети от анкетираните са казали, че никога не носят вратовръзка, при 59 процента преди 5 години. Разбира се, в някои среди вратовръзката още е задължителна. За адвокатите, застрахователите, финансистите тя продължава да е символ на професионализъм. Мнозина я приемат и за неразделна от официалното облекло.

През последните 10-15 години обаче протоколът много се либерализира. Вратовръзката обаче все още има своите почитатели. Някои се хвалят с колекциите си от стотици модели. "Тя разкрива повече за собственика си, отколкото обувките", каза Ричард Арутуниан, пенсиониран производител на вратовръзки.

Тя показва дали мъжът иска да направи впечатление, или я носи по задължение. Важен е и начинът, по който е завързан възелът - по модата, старателно или небрежно.

"Изкушавам се да кажа "горката вратовръзка", толкова низвергната и мразена е тя", призна Кандис Корлет от консултантската фирма за стратегии за продажби на дребно WSL.

Тя не вярва вратовръзката да се завърне в мъжкия гардероб. За нея това би било еквивалент на завръщането на чорапите при жените или на възхода на корсета. БТА