|
Константин Иванов е един от фотографите, участващи в изложбата на тема "Хора и места", посветена на Мароко. Какви са впечатленията Ви от Мароко?
Като пейзаж Мароко е изключително разнообразна страна. Има излаз на море и океан, планина, висока над 4000 метра, пустини... Хората по местата, където се срещат повече чужденци, са невероятно общителни. И това в първите дни идва в повече. После обаче всичко е наред.
Как се случи изложбата "Хора и места" Мароко?
През есента на 2007 г. с приятели обикаляхме Мароко близо три седмици. След това трима от нас - аз, Константин Буюклиев и Стефан Димов - предложиха на мароканското посолство да покажем пред широка публика какво сме видели и снимали. Никой от нас не е професионален фотограф, но когато човек се завърне от път, винаги има какво да разкаже.
Имахте ли за цел да снимате нещо определено в Мароко или се оставихте на фотографското си чувство?
Повечето фотографи искат да снимат хора, други предпочитат пейзажи. Аз съм обикновен фотограф любител, обикновено се опитвам да снимам така, че във всяка снимка да има някаква история. Понякога се получава, друг път трябва да добавиш и няколко думи.
За един фотограф цветовете и светлината са от особено значение, какви са те в Мароко? Топли, жълти и пурпурни в пустинята в зависимост от положението на слънцето. Синьо и бяло, когато си на север, например в пригодения за туристи град Шефшауен, където на практика преди 1920 г. са стъпвали само трима европейци. Но има и още.
От толкова много снимки, колко от тези, които сте направили присъстват в изложбата и как избрахте да покажете точно тях?
Разбрахме се, че всеки от трима ни ще реши сам кои са десетте си снимки, които смята за най-прилични. Не знам защо, но накрая се оказахме без снимки от Високия Атлас. А това е доста интересна планина. Моите са от старите столици Фес и Мекнес, бившата пиратска крепост Есауира, наричана още Могадор и Шефшауен.
Кой е най-интересният кадър, който се улавяли като фотограф във Вашата практика?
Камион, който тегли яхта по шосето от Варна за Бургас и заради него колите се блъскат една в друга или влизат в канавката. Технически кадърът не е нищо особено. Но тогава ми се стори, че по някаква причина показва живота в България в момента.
Имате ли предпочитания към обектите, които снимате?
Най-приятно и лесно е, когато светлината е добра - мека, разсеяна.
Има ли място/обект, което бихте снимали отново и отново?
Високите български планини - Рила, Пирин, Южното Черноморие, гръцките острови, Исландия.
Пътували сте много из Европа - кое е най-красивото място според Вас на Стария континент?
Европа все повече заприличва на едно цяло. С течение на времето човек установява, че навсякъде се чувства горе-долу добре и всичко му е ясно. Това е и хубаво, и лошо. Много от красивите места на Европа вече са толкова популярни, че усещането за тях вече не е като за нещо прекрасно.
Най-странни и заради това красиви са гледките по път номер 1 на Исландия, който започва и завършва в Рейкявик, обикаля цялата страна и дори не е асфалтиран на места.
Гледката от "Кораба" на Синеморец към река Велека по залез слънце е също красива, макар че всяко лято със свито сърце проверявам дали е там или бетонът я е скрил. Същото се отнася и за Седемте рилски езера.
Има ли неща, видими само през обектива на фотоапарат?
Когато снимаш с дълъг обектив, често виждаш неща, които иначе се губят от погледа. Това беше шега, разбира се. Всъщност различни хора виждат различни неща в една и съща снимка. Така че през обектива на практика се виждат много повече неща от това, което е пред него.
Кой миг искате да запечатате завинаги?
Всяка снимка запечатва някакъв миг. Правиш я точно с тази цел. Дигиталната фотография уби елемента с очакването да извадиш снимките си и да видиш дали снимката е станала такава, каквато е трябвало.
С какво друго бихте сте занимавали ако не бяхте избрали фотографията?
Човек никога не трябва да превръща хобито си в професия, точно за да се откъсва от ежедневието си с него. Фотографията е хоби за мен и ще си остане такoва.
Бих избрал всяко нещо, свързано с време сред природата. По-добре да се занимаваш по малко с всички неща, които са ти интересни, отколкото да се опитваш да станеш най-добрия в едно от тях. Фотографиите от изложбата на Константин Иванов, Константин Буюклиев и Стефан Димов са подредени в салона на Съюза на българските архитекти на ул. "Кракра" 11 до 4 юли.
|