Пещерните хора са обичали да пеят край рисунките си

    

Пещерните хора са рисували по стените на жилищата си на местата, където музиката звучи най-добре, съобщи Дискавъри, позовавайки се на ново археологическо изследване във Франция.

Проф. Егор Резников от Парижкия университет анализира резонанса в известните френски пещери с праисторическо изкуство, като Нио и Портел в Ариеж и Арси-сюр-Кюр в Бургундия.

Резултатите показват, че най-изрисувани са тези части от стените, където акустиката е най-добра.

А тананикането на някои места дори предизвиква звуци като издаваните от нарисуваните животни.

Участъци с добър резонанс в пещерите, които са много тесни, за да бъдат изрисувани, са маркирани с червена линия.

Това показва, че древните първо са изследвали пещерите за акустичните им качества и след това са решавали къде да рисуват.

Хората от късния палеолит (преди 10 000 до 40 000 години) са прекарвали много време в пещерите си заради студения климат в Европа.

Когато са се придвижвали в тях, те са разполагали със слаба светлина, като от факел, но на най-тесните места не взимали дори и нея.

Те използвали гласовете си, за да се ориентират с тях като със сонар в новите си жилища. Край някои пещери с рисунки от палеолита са намерени костни флейти и свирки.

Праисторическите хора са можели също да произвеждат звуци с камъни, парчета дърво и др. Най-вероятно музикалните им изяви, както и рисунките, са били с ритуална цел.