Обичате ли да почивате на палатка?

    

Вие не понасяте палаткови преживявания?

Хора, на които не им харесва лагеруването, често имат проблем да участват в организирани дейности от какъвто и да било характер. По-късно в живота именно много от тези хора има вероятност да станат престъпници или социопати. Най-почтените сред този вид често стават журналисти. Ако са изключително интелигентни и творчески натури, може да станат писатели, учени или хора на изкуството.

Най-честата характеристика за тези хора е манталитета им на аутсайдери. Някои от тях толкова много са ненавиждали лагерите като деца, че са принуждавали родителите си да ги прибират в къщи преждевременно. Този вид палаткомразци не бива да бъдат смесвани с горните палаткомразци. Не е чак толкова претенциозно да не можеш да изтърпиш летен къмпинг, но хората - тип: "елате да ме вземете" не са просто аутсайдери - те често са невротици и вечно бедстващи в живота.

Някои хора просто харесват къмпингите

Тези хора израстват нормални. Какво друго да кажем - нормалното не е толкова вълнуващо за анализи.

Някои хора наистина харесват къмпингите

За тези хора зенитът на човешкото съществуване е детството, а всичко, което е след него - подробности. Жените - защото този тип обикновено са жени - най-често свършват в оскърбителна връзка с някой грубиян, който рано или късно ги напуска и от време на време им праща пари за детето, ако въобще го прави.

Ако човекът който наистина харесва къмпингите е мъж, то той е малко вероятно въобще някога да създаде интимна връзка и понякога може да се случи да бъде откаран с полицейската патрулка от двора на близкото училище, където си... играе...

Последната категория са хората, които наистина, ама наистина много обичат къмпингите.

Те са къмпинго-поклонници. Сигурно очаквате да ви кажем, че те израстват като хора, абсолютно неспособни да функционират в извън-лагерна обстановка и свършват като бездомници, спящи по улиците в мукавени кутии. Всъщност - точно обратното е истина.

Къмпинго-поклонниците порастват, за да станат президенти на големи компании, главни секретари на министерства, кметове или областни управители, депутати и т.н. Техните университети ги канят за членове на ректорските си съвети или поне да четат лекции. В родните им градове кръщават училища на тяхно име (или поне улица)...и т.н. и т.н. форми на обществен престиж..."Ама как, защо така?" - питате вие.

Ние не знаем защо - знаем само, че отношението към къмпингите определя характера на човек - дори и ако въобще не е "къмпингосвал" в живота си.