Созопол – мястото, където нещата се случват

    

В последното десетилетие по родното ни Черноморие се навъдиха всякакви знайни и незнайни курорти, в които, стига да ги има, човек за отрицателно време може да си похарчи парите.

В Созопол обаче има нещо различно... Някаква особена атмосфера, дух...

Можи би заради Стария град. Гледката на къщи, сгушeни една до друга и накацали почти на скалите, те пренася на друго място... Някъде, където няма багери, копаeне на основи и бетонни колони. Някъде, където всичко е спокойно и по-просто.

Истината е, че Созопол чисто и просто нямаше да е същият, ако го нямаше Стария град. Вървиш по лъкатушещите улички, гледаш паветата в краката си и някак спокойно си стигаш до лятното кино, или до старото училище, или до пристанището...

Но никога не се губиш... няма как - Созопол не е малък, но в него всичко идва естествено - дори това да излезеш на главната, при все, че допреди няколко минути си бил на стената.

Неизбежно обаче все щe ви се прище малко модерна цивилизация, шумотевица и "фешън" сгради и хора. Така де, живеем сред лудница през останалото време, няма да се цепим от нея и на морето, я.

Та тръгвате към Новия град. Да де, ама не става "бух" и направо при дискотеките...

Първо се отбивате да разгледате сергиите на улицата към пристанището. Те преди години бяха на главната и там създаваха още по-оживена атмосфера... друго си е все пак да се блъснете в някой чех докато разглеждате чаши с мидички и фигурки на костенурки с очила...

Минавате, веднъж, два пъти и се усещате, че сте си набележили вече доста глупости за купуване, ама не му е сега времето.

Та продължавате надолу.

Стигате морската градина и ако сте мързеливи, само я подминавате. Ако не, спирате се да поразгледате фонтана в средата, който всяка година е един и същ, но човек пак му се чуди колко е хубав... Гледате дечица да се катерят по люлките и се пазите своевременно някой малък шофьор да не ви отнесе с още по-малкия си мотор или джип (дето се дават под наем за 15 мин.), понеже не е могъл да вземе завоя.

Та така се озовавате на "веселата уличка". Тук е раят на дюнерите, бургерите, палачинките и гофретите. Не че в старата част няма, но тук е някаква хранителна инвазия.

Пак обичайните сергийки и обичайните магазини. Ето, стигнахте целта си - кръчми, кафета и дискотеки колкото иска човек.

Разбира се има и друга опция - да продължите още малко до луна-парка, където вече изборът е ваш. Гондола, колички, батут...няма особено значение... Естествено, за по-смелите има екстра - един порядъчно висок катапулт, дето като те изстреля, и се чудиш дали няма да се наложи да те търсят по дърветата в Бургас...

Още нещо - като се прибирате късно вечер (или рано сутрин), не минавайте пак по същия път. Пусто е, а и не е особено живописно.

На "Черно море" свийте в дясно и се спуснете покрай стената. Трудно забравяща се гледка е нощното море, окъпано от лъчите на една сребристо - синя лунна пътека. В такива моменти човек разбира колко красота може да съществува, а ние да я подминем, или просто да не я забележим.

Ето затова Созопол пленява - защото има за всеки по нещо.

Феновете на големите хотели ще се учудят от агресивните темпове на строителството, с които се покриват терени, били преди 10 години голи поляни. А другите - тези, които са отишли просто, за да се откъснат от бързите обороти на ежедневието и да хванат малко тен - на тях препоръчвам всичко останало.

Който не е ходил, да иде.. после няма да съжалява. Който пък е ходил... пак да иде... Просто, за да си припомни, да сравни, да изживее отново...