Героизмът се предава по наследство

    

Макар да не са идентифицирани гени, които кодират храбростта и смелостта, някои изследователи са на мнение, че героизмът се предава по наследство, съобщава сп. "Сианс е авнир".

Тези изследователи обаче се сблъскват със сериозен проблем - как да обяснят, че героизмът се е предавал чрез гените по време на човешката еволюция?

Всъщност макар всички общества да честват и почитат великите си бойци, трябва да се отчете, че те получават статут на герои след смъртта си, особено ако са загинали в битка.

От гледище на еволюцията обаче, по-добре е да си подъл и да избягаш, отколкото да се сражаваш. Това поведение, макар и не толкова славно, оставя повече шансове да се възпроизведеш и следователно да предадеш гените си.

Биолози от Станфордския университет в Пало Алто са съставили компютърен модел, който показва как тези хипотетични гени на храбростта могат да оцелеят.

За целите на компютърната симулация изследователите създали модел на битки между няколко малки социални групи, като гените били разпределени случайно.

Сценарият предвижда, че голяма част от бойците намират смъртта си в битките, но и че оцелелите са "възнаградени", като се съвкупляват с жените на победеното племе.

Така онези, които оцеляват достатъчно дълго, за да се възпроизведат, предават на наследниците си своя "героичен генотип".

Изследователите смятаха, че този модел е в сила единствено за малките групи, но резултатите показват, че остава валиден за общностите със стотина индивиди.

Според изследователите многобройните племенни войни, които човечеството е водило, обясняват еволюцията на алтруизма и храбростта в големите общества.

Това обяснява също устойчивостта на антисоциалното поведение и склонността ни първо да се бием, а след това да разговаряме. БТА