"Хиндемит" - антиреклама на една паралелна ралност

    

След премиерната прожекция на филма на Андрей Слабаковна "Хиндемит" в рамките на Киномания 2008 на 8 ноември, от днес той тръгва и по кината.

С присъщия си лаконичен и хаплив хумор Андрей Слабаков се пошегува, че американската филмова индустрия е заела от него идеята филмите да се кръщават на световни композитори ("Бетовен" например) като препратка към неговия "Вагнер" (1998 г.) и разбира се към втория пълнометражен филм "Хиндемит".

Веднага след края на филма в Зала 1 на НДК Слабаков сподели, че не залага на масирана реклама по медиите, както някои други български филми, появили се напоследък, но разчита изключително на "рекламата" на зрителите, които са го харесали и ще го препоръчат на своите приятели.

Повече за "Хиндемит" 

Филмовият разказ в "Хиндемит" представя "две семейства, които си купуват две еднакви къщи в нов квартал. Съпрузите са служители, а съпругите домакини." В началото те се опитват да се харесат взаимно, но зародилата се помежду им симпатия буреносно се превръща в ненавист, ненавистта в бой с бухалки, а причината - желанието им да бъдат различни.

Колкото повече се стараят да се различават от съседското семейство, толкова повече стават еднакви не само психологически, но и физически. А това се дължи на еднаквата им представа за "различно".

"Нищо чудно и децата ни да се родят в един и същи ден и тогава ще бъдат близнаци", заявява съпругата (Ернестина Шинова). Героите на филма се превръщат в клонинги на глобализацията, която ги вкарва в "матрицата" на живота, а от там няма измъкване.

Това е трагикомичен филм на абсурда за най-желаните от обществото ни неща - нова къща, а до нея стари панелни блокове; двор с ограда, а в него цвърчащо барбекю; и задължително сок от витамини за закуска.

"Хиндемит" или по-точно Паул Хиндемит? Един от най-значимите германски композитори модернисти на 20 век., виолист и цигулар. Според думите на Андрей Слабаков, композиторът не се връзва в сюжета на филма, но е главно действащо лице в псевдорекламите, включени в него.

Членовете на двете семейства - главни герои във филма гледат непрекъснато телевизия или по-конкретно само и единствено реклами, в които Хиндемит рекламира всичко, което може да си представи човек: шампоани против пърхот, сипещ се като сняг; тампони за всякакви неочаквани ситуации; както и класическата реклама за най-добрия прах за пране  т.н..

Създава се своеобразен комикс на американската мечта за благоденствие и щастие, която и ние сме възприели с отворени обятия. Само че във филма, в който всички ние "участваме", в стремежа си да бъдем различни, губим идентичността си. Затова и героите във филма нямат имена.

"За това ли съществувам? Да ям, спя и и да си купя прах за пране?" Клонингите, родени от принципите на глобализацията, против която се обявява Слабаков, са всички онези хора, които под влянието на рекламите и налагащата се мода, са облечени еднакво според най-новите модни тенденции, ползват само най-новата паста за зъби с най-избелващите микрогранули и още и още.

С една дума консуматори, без имена, защото идентичността се е претопила в желанията, породени от телевизията, най-мощният агитатор. "Хиндемит" е пародия на истинската реалност, подправена с малко печено прасе, хор на погребалните агенти и ловджийска хайка от близкия лунапарк.

Малко история

10 години след дебютния си игрален филм проектът "Хиндемит" започва своя живот под името "Неутрална зона" и точно с това заглавие печели конкурса за субсидия на Националния филмов център.

Докато събира пари за "Хиндемит", Андрей Слабаков снима документалните филми "Али Мехмед - самотният поет и смисълът на живота", "Перловец - реката на живота", "Влак за морето" и "Баща ми".

Това лято Андрей Слабаков представи "Хиндемит" в избрани български градове в рамките на проекта "Пътуващо кино" и филмът предизвика огромен интерес - за 2 месеца бе посетен от 8500 зрители. Засега!


За филма

"Хиндемит" е много забавен, интересен, изключително смислен, много добър филм, на всичкото отгоре може да се гледа и казва важни неща", казва Андрей Слабаков - режисьор и сценарист на филма.

"Филмът е за нормалните хора, за тези, за които никой не се грижи и на които никой не нарушава правата. Искаше ни се да направим хората съпричастни на проблемите, които вълнуват самите нас, да коментираме, че съвременното ни общество е донякъде болно и че не е лошо да осъзнаем тази своя болест", каза Ернестина Шинова, която играе двете главни женски роли.

Факти

Сценарист и режисьор на филма е Андрей Слабаков (роден през 1960 г. в София, завършва кинорежисура във ВИТИЗ през 1984 г., от 1991 до 1995 г. работи за италианската телевизия RAI), оператори са Димитър Гочев и Ненад Бороевич, а продуценти - Андрей Слабаков (АС Филм) и Димитър Гочев (Камера).

В ролите: Ернестина Шинова (награда "Златна роза" 2008 за най-добра актриса), Деян Донков - любопитното е, че всеки от тях всъщност играе по две роли; Петър Слабаков, Малин Кръстев, Валентин Ганев, Дони, Нети, Тончо Токмакчиев, Валентин Танев, Магърдич Халваджиян, Бойка Велкова, Койна Русева, Стефка Янорова - предимно в епизодични роли като герои от рекламите.

Награди и номинации:

- "Любовта е лудост" (септември 2008 г.) - Специална награда на журито и Награда на критиката
- "Златна роза" (октомври 2008 г.) - Награда за най-добра актриса на Ернестина Шинова
- Международен кинофестивал в Пусан (Република Корея, октомври 2008 г.) официална селекция в програмата Flash Forward

Трагикомедия на абсурда с щастлив край, където главните герои се замерят с пилета през оградата!