Съвместна изложба на наши художнички в галерия "Феста"

    

Съвместна изложба на две талантливи наши художнички представя от 24.11. до 07.12.2008 г. столичната галерия "Феста". Това са Галина Павлова, която олицетворява съвременното българско изкуство в неговото разнообразие от техники и жанрове, и младата, но вече познатата на публиката както у нас, така и в чужбина, Венета Дочева, чиито картини не спират да разкриват необятните възможности на акварела.

Стръмни са пътеките на художника, който винаги търси. В тях обаче той намира свобода за творческия си дух, откривайки себе си. Утвърдена като график, сега във "Феста" Галина Павлова ще покаже и друга част от своя творчески талант - няколко черно-бели картини, както и други в ярките нюанси на жълтото и синьото.

Малко розово, червено и всички останали нюанси на тъгата, радостта и неповторимото усещане за излизане от битийния разказ. Приказки за началото, любовта, безбрежните посоки и търсения на свободния дух. Акварели-миниатюри, които разказват на един дъх кратко настроение, впечатление или началото на сезон.

В тази изложба Галина Павлова е може би малко изненадваща, но тази изненада всъщност е очакван резултат от усилията й да създава копнежи, да предизвиква размисъл, да гради един ироничен и в същото време красив свят от образи и идеи.

Експресивно и в същото време с много респект присъства и Венета Дочева в света на изящната естетика, на приказността, на величествения безкрай на природата.

Свят, който като че ли сме съзерцавали току-що, но никога не сме успели да го видим такъв, какъвто го е усетила авторката. Свят, в който тя ни пренася с лекота, прехвърляйки мостовете на познатото, за да ни потопи в тайнството на фантазиите си.

Пластичността на формата, скритото движение в нея, ритъмът на безкрая и чувственият колорит, чрез които Венета ни прави съпричастни към своето верую за спокойствието и радостта от споделената красота, омиротворяват духа и връщат любовта ни към един свят, който все повече губим.

Красотата на природата е близка и магнетична, а постоянното пребиваване сред нея си остава една вечна мечта, която оставяме да грее в нас без всякаква съпротива.