Не мога да приема квалификациите "мърльо", "лигльо", "манекен"...

    

Уважаеми дами и господа,

В качеството ми на все още действащ капитан на Българския национален отбор по футбол се считам задължен да споделя пред Вас /така, както винаги съм го правил/ своята позиция по няколко въпроса:

Напълно осъзнавам разочарованието и срама, които феновете и приятелите на футбола изпитват от слабото представяне на футболистите от Националния отбор в последно време. Уверявам Ви, че нито аз, а сигурен съм, нито който и да е от моите колеги, не страда от липса на мотивация и че за всеки един от нас името и знамето на България са кауза. И няма по-голяма гордост от от това да чуваш феновете по трибуните да пеят с пълно гърло химна и да скандират "Българи-юнаци!".

Твърдя, че проблемите на Националния отбор са от психологическо естество, вероятно от натрупаните в последно време негативни резултати и огромното желание на всички нас да се класираме на големи футболни форуми.

Убеден съм, че между нас, футболистите, няма конфликти и настроения. Ние сме в Националния отбор не за да се доказваме един на друг, а за да постигаме заедно добри резултати.

Сигурен съм, че всеки от нас си е направил равносметка, защото когато излизаме на терена да играем за България, ние заставаме със своето име, градено през годините. Но с екипа на Националния отбор ние защищаваме не само него, а предимно името на страната ни. Затова считам твърденията, че който и да е от нас облича националната фланелка, за да "отбие номера" - несериозни.

С настоящото изявление се обръщам най-вече към феновете с молба да продължат да вярват в нас. Защото е най-лесно да изоставиш някой, който е паднал, но по-трудно е да му протегнеш ръка и да му помогнеш да стане. Българският национален отбор по футбол в момента има нужда от Вашата подкрепа повече от всякога.

В същото време не искам да заблуждавам с празни обещания никой, че излизането от тази тежка ситуация ще стане като с магическа пръчка и че още от следващия мач ще видите ново лице на националния отбор. Предстои ни много работа и ние сме наясно с това.

За съжаление, липсата на време и обстоятелствата ме принуждават да се обърна към Вас отново по този начин. Уверявам Ви, че не съм сърдит на никой и не е в характера ми да дезертирам от задълженията си.

Категорично заявявам, че смяната ми в 30-та минута на приятелската среща със Сърбия бе продиктувана от контузия в бедрото, която получих. Това бе потвърдено както от първоначалния преглед, направен ми в Белград, така и след обстойни изследвания, извършени от лекарския екип в клуба ми Манчестер Юнайтед. По прогноза на специалистите, възстановяването ми ще продължи между 7 и 10 дни. За мен обаче остава необясним фактът, че колкото и да се опитвам да бъда полезен в страната си, оставам неразбран, обиждан, обругаван. Недоверието и негативизмът ме обграждат отвсякъде.

Отказвам да приема немотивираните, непроверени и непрофесионални коментари на хора. които нямат представа за лишенията, които търпя, и усилията, които полагам, за да поддържам спортната си форма. Странно звучат квалификациите, че съм "най-добрият футболист на България" и в същото време съм: "мърлъо", "лигльо", "кукла", "манекен". "Барби", "разхождащ фланелката мързеливец", "немотивиран". . . Мога да продължа. . .

Дори и да искам, не мога сам да бъда отговорен за всичко, което се случва в българския футбол. Футболът е колективен спорт и отговорността следва да е колективна. Не приемам да съм поставян в ролята на "необходимия грешник"!

Очаквам думите ми да бъдат правилно разбрани и да не бъдат извеждани целенасочено от контекста на това изявление. Това е, което искам да Ви кажа в този момент, и Ви уверявам, че съм искрен.

Оставам с уважение към всички Вас!

Димитър Бербатов