Ретроспективна изложба живопис - Сергей Петров (1918 - 2006)

    

Сергей Петров е интересно явление в българската живопис, изключително скромен и искрен като човек и творец. Изложбата, посветена на творчеството му, е ретроспективна и се организира по повод 90 години от рождението му.

Показваните творби са предимно от частни колекции от различни периоди на творческата му генеалогия, сред тях ще има маслена живопис, акварели и монотипии.

През 40-те и 50-те години на 20 -ти век той прави портрети и фигурални композиции в академичен дух. От този етап ще бъде и най-ранната творба в експозицията, портрет притежание на Националната художествена галерия.

Българската тема е основна за творчеството му, особено за пейзажите му, в които обект на интерпретация и вдъхновение е старата българска къща от Родопите, Мелник, Копривщица, Трявна и др. През годините той напразно се мъчи да се подчини на академичния канон - не получава признание, затова академиците не го приемат.

Много самокритичен към работата си в течение на годините, унищожава редица неща, които не му харесват. През 50-те г. в определени периоди почти изоставя маслото, прави малки неща и акварели, въпреки многобройните си интереси той е влюбен в техниката на монотипията.

Близък е с Никола Маринов, Бенчо Обрешков и Илия Петров, които смята за свои духовни учители, въпреки че завършва при Никола Ганушев.

Повече за автора:

Сергей Петров е роден през 1918 г. в гр. Челябинск (Русия), от 1933 г. се премества със семейството си в България; 1944 г. завършва живопис при Никола Ганушев. От 1947 г. е член на СБХ, а през 1978 г. е награден с орден "Св. Кирил и Методий" І -ва степен, а малко по-късно и с ІІ-ра степен.

През годините работи към различни издателства, между които "Народна младеж"; Първата му изложба е в края на 50-те години на 20 в. и в нея показва пред публика натюрморти и пейзажи от Стара София, макар натюрмортът в онези години да е бил неглижиран.