"Непознатият Хундертвасер" в музея Кунстхаус

    

На 15 декември 2008 г. се навършват 80 години от рождението на ексцентричния австрийски архитект, художник и скулптор Фриденсрайх Хундертвасер (буквално "Кралство на мира Сто води"), познат с уникалния си стил. 

Създаденият от него музей "Кунстхаус" във Виена отбелязва тази дата със специална изложба под наслов "Непознатият Хундертвасер", която ще продължи от 20.11.2008 г. до 15.03.2009 г.

В нея са показани творби, сред които много картини от частни колекции, непознати до този момент на широката публика. Експозицията съдържа и нови, завършени след смъртта му, архитектурни проекти и скици от областта на приложните изкуства.

Специално подготвена мултимедийна презентация запознава посетителите с неизвестни аспекти от творчеството и живота на твореца, за когото правите линии просто не съществуват. Като съпътстващо събитие към изложбата се организира и Международен симпозиум, посветен на творчеството и влиянието на Хундертвасер (11-13 декември).

Хундертвасер е строил без предварителни скици и планове. Според него съвършенството се крие в спиралите и кривите линии. Негова запазена марка са вълнообразните подове, като казва: "Гладкият под е изобретение на архитектите, той е удобен за машините, но не и за хората".

Творчествота на Хундертвасер е толкова самобитно, че не се вмества в рамките на нито едно течение в изкуството. Правил е интериор на Боинг 757, в Лисабон на една от стените на гарата стои неговото пано "Тъгата на Атлантида", предлага интересни дизайни за регистрационните номера на австрийските автомобили, но проектът му е отхвърлен.

Разработва и авангардни идеи за национални флагове, проектира и мъжки двулицев костюм на Вог, реализира нестандартни архитектурни проекти, от музеи в Австрия до селище с термални извори и обществена тоалетна в Нова Зенландия.

Хундертвасер умира през 2000 г. Той е известен не само с уникалните си творби, но и с жизнената си философия. Художникът, който винаги е обичал да шокира и скандализира обществото, е ревностен защитник на човешките права и на околната среда.

Сам изгражда съоръжение за пречистване на вода за цветята, ужасява се от пералните машини и перилните препарати, като ги смята за абсолютно вредни за околната среда. Големият му проект в селцето Блумау е символ на хармонията между човека и природата. Там дори покривите са покрити с трева.

Умира от инфаркт на 71-годишна възраст на борда на кораба "Куин Елизабет II", на път от Нова Зеландия за Европа. Погребан е гол и без ковчег в градината на щастливите мъртви под дърво с формата на лале в имението си в Нова Зеландия, където е посадил близо 300 000 дървета. Пожелал е на гроба му да расте само едно дърво.