Има думи, толкова вкоренени като свещени в световната култура, че трудно може да повярваме, че е имало време, когато не са съществували. Без съмнение, вие сте ги чували, чели или произнасяли, без да знаете историята,

реклама

която е причина за дълбокото им значение. Някои от тези думи са променили смисъла си във времето, с развитието на религиите, други са запазили значението си през вековете. Предлагаме ви един поглед назад към древността, който ще ви помогне да разберете произхода и историята им.

Ом
Ом е мантра и свещена дума за будистите, индийците и всеки, който някога е практикувал йога. Смята се, че Ом е първият звук, с който започва Творението, звуков израз на Брахман и абсолютната реалност. Ом изразява едновременно четирите състояние на Брахман - Висшата същност: събуждане, сън, дълбок сън и тишина (състояние на пълно блаженство). При смъртните, Ом поддържа живота, който се изразява в дишането. В състоянието на тишината в края на мантрата, медитиращия се съединява с Висшата Същност.

Начинът, по който Ом се изобразява графически на санскрит, може да бъде преведен като изображение на четирите състояния на Брахман: дългата долна извивка представя материалния свят; горната лява – състоянието на дълбок сън; състоянието на сън е в мястото между двете извивки; точката и полусферата са състоянието на тишина на абсолютната съзнателност. Отвореният полукръг трябва да пробуди безкрайното, напомняйки на читателя, че смисъла на точката не може да бъде разбрана с ограничен разум и перспективи.

Смята се, че Ом носи сила и зарежда тези, които произнасят мантрата. За да медитирате правилно с Ом, седнете и затворете очи. Отпуснете всеки мускул и започнете да повтаряте Ом – гласно или на ум – като всеки път асоциирате думата с чувството на освобождаване, съвършенство, чистота, вечност.

Ом е най-късата, но най-мощна мантра. Тя често се използва в началото и в края на по-дълги мантри, като израз на завършеността им.

Амин
Тази дума е смятана за една от най-свещените – светла, положителна и пълна с надежда - в християнството, но тя за първи път се появява в Библията при несъмнено звучащи злокобно обстоятелства. В глава 5 от книга Числа, Бог заповядва как да се урежда спор между мъж, който обвинява жена си в прелюбодеяние и жена, която отрича това, защитавайки невинността си (закон на ревнуването).

“11. И рече Господ на Моисея, думайки:
12. обади на синовете Израилеви и им кажи: ако някому изневери жената и наруши вярността към него,
13. и някой преспи с нея и излее семе, и това бъде скрито от очите на мъжа й, и тя се оскверни тайно, и против нея няма свидетел, и тя не бъде изобличена,
14. а него обземе ревнив дух, и начене да ревнува жена си, кога тя е осквернена, или го обземе ревнив дух, и той начене да ревнува жена си, кога тя е неосквернена, -
15. то мъжът нека доведе жена си при свещеника и да принесе за нея в жертва една десета от ефа ечемично брашно, но да го не полива с елей и да не туря ливан, защото това е принос за ревнивост, принос за спомен, който напомня беззаконие.
16. А свещеникът нека я заведе и изправи пред лицето Господне;
17. и да вземе той света вода в глинен съд и пръст от пода на скинията, и да я тури във водата.
18. След това свещеникът да изправи жената пред лицето Господне, и да разбради главата на жената и да сложи върху ръцете й приноса за спомен, - това е принос за ревнуване, а свещеникът да държи в ръка горчивата вода, що докарва проклятие.
19. И свещеникът да я закълне и да каже на жената: ако никой не е преспал с тебе, и ти не си се осквернила и не си изневерила на мъжа си, няма да ти повреди тая горчива вода, що докарва проклятие;
20. но ако ти си изневерила на мъжа си и си се осквернила, и ако някой, освен мъж ти, е преспал с тебе,
21. тогава свещеникът нека закълне жената с клетва на проклятието и нека й каже: да те предаде Господ на проклятие и клетва в твоя народ, и да даде Господ, утробата ти да изсъхне, и коремът ти да се подуе;
22. и да мине вътре в тебе тая вода, що докарва проклятие, та коремът (ти) да се подуе и утробата (ти) да изсъхне. И жената да каже: амин, амин.
23. И свещеникът да напише тия заклевания на книга и да ги изличи в горчивата вода;
24. и да даде на жената да изпие горчивата вода, що докарва проклятие, и да влезе в нея водата, що докарва проклятие, за нейна вреда.
25. И да вземе свещеникът от ръцете на жената хлебния принос за ревнивост, и да издигне тоя принос пред Господа, и да го занесе при жертвеника.
26. И свещеникът да вземе с шепа малко от хлебния принос за спомен, да го изгори на жертвеника и после да даде на жената да изпие водата;
27. и кога я напои с водата, ако тя е нечиста и е направила престъпление спрямо мъжа си, горчивата вода, що докарва проклятие, ще влезе в нея, за нейна вреда, и коремът й ще се подуе, и утробата й ще изсъхне, и тая жена ще бъде проклета между народа си;
28. ако пък жената не се е осквернила и е останала чиста, ще си остане без повреда и ще бъде оплодотворявана от семе.
29. Това е законът за ревнуването: кога жена изневери на мъжа си и се оскверни,
30. или кога ревнив дух обземе мъжа, и той начене да ревнува жена си, тогава нека той изправи жена си пред лицето Господне, и нека свещеникът извърши над нея всичко според тоя закон, -
31. и мъжът ще бъде чист от грях, а жената ще понесе върху си своя грях.”

От тогава, всеки който призове Бог за съдник на правдата, трябва да произнася “амин” в Негово присъствие.
Амин се използва още като последна дума при тържествени заявления или като първа дума, когато се подразбира като “наистина”. Този последен превод се утвърждава впоследствие в Християнството, за да предаде посланието за утвърждаваща истина, искреност, тържественост и благословия.

Аллах
Политеистичните арабски езичници се прекланяли пред бог, когото наричали Аллах – дума, която е произлязла от арамейски. Въпреки че днес мюсюлманите се обръщат към Бога си с името Аллах, богослови твърдят, че Аллах не е било име първоначално, а само описание, което се отнася към бога. Езическият бог Аллах се е смятал за създател и най-висш бог в политеистичната религия на арабите, която е включвала стотици идоли.

Когато Мохамед е проповядвал на мюсюлманите да познаят Аллах като техен Един и Истински Бог, той всъщност е молил мюсюлманите да престанат да почитат други богове. На практика, в контекста на тогавашната действителност, е напълно логично да бъде запазено името на бог, към който вече е имало свято отношение, като същевременно това отношение бъде изпълнено с ново съдържание. Примерите за подобна приемственост между старите традиции и утвърждаването на новите, са навсякъде в историята.
Днес Аллах представлява Всезнаещия, Всевиждащ и Всемогъщ Бог, който почитат всички мюсюлмани.

Шалом
Тази еврейска дума е използвана първоначално за означаване на “мир” и се е употребявала във всички части на речта. В Израел, между впрочем, Шалом има много по-широко значение.

Жителите на Израел се поздравяват със “Здравей” и “Довиждане”, като казват “Шалом”.

Като глагол, Шалом означава акта на постигане на цялостност, съвършенство. Това значение често се пренася и върху постигането на просперитет – в не-финансов смисъл, а като здраве, хармония, спокойствие. Когато се казва Шалом на другите – било то за поздрав или за довиждане, тези пожелания също се предават.

Думата Шалом се използва днес и като име на различни бизнес и други организации и движения, както и като собствено име – както на мъже, така и на жени.

 

• ОЩЕ ПО ТЕМАТА
• ЕТИКЕТИ

Религия,   Вяра,  

ETARGET РЕКЛАМА

РЕКЛАМИРАЙТЕ ТУК