Сърната не може да разпознае писъка на своето малко

    

Сърнетата лесно се ориентират по виковете на майка си, но светлокафявата сърна не може да разпознае малкото си единствено по гласа му, съобщи Лайв сайънс. Въпросното несъответствие е пример за това как околната среда, в която видовете живеят, влияе върху комуникирането между родителите и потомството им. Като използвали аудиозаписи и плейбеци в експериментите си със светлокафяв елен, изследователи установили, че възрастната сърна има отчетлив вик, а малките й нямат.

Сърнетата могат да различат вика на майка си от този на другите женски екземпляри, докато сърната майка се затруднява да различи писъка на малкото си от този на другите сърнета. През първите две-три седмици от живота си светлокафявото сърне остава скрито и мълчаливо в растителността. Майката прекарва голяма част от времето си далеч от мястото, където е скрито малкото й, но се връща, за да го кърми.

Потомството на северния елен пък става мобилно скоро след раждането - то се навърта около майка си и може също да бяга от хищниците. Светлокафявият елен и северният елен принадлежат към отделни групи копитни животни, които ползват различни стратегии за избягване на хищниците. Резултатите сочат, че различната околна среда влияе върху стратегиите за избягване на хищниците и се отразява върху еволюцията на ползваните от родителите механизми за разпознаване, заяви ръководителят на изследването Алън Макелигот от университета на Цюрих.